Донски кон (Russian Don)
Донската порода е една от най-старите създадени в Русия от казаците по поречието на Дон преди повече от 300 години. За разлика от крепостните селяни в останалите райони на Русия донските казаци са били свободни, но са имали задължението да пазят Московското княжество от постоянните нашествия на южните съседи. В мирно време те са се занимавали с лов и животновъдство. Положението им на постоянни наемни войници ги е принуждавало да полагат големи грижи за отглеждането на конете. Всеки казак е бил задължен да притежава собствен боен кон.
|
За основа на донската порода са послужили конете от южноруските степи, които казаците отглеждали в собствени табуни. Постоянните войни с турци, поляци и други народи са дали възможност на казаците да си набавят коне от по-друг тип, главно от съществуващите през този период коне с южен произход, като карабахски, тюркменски, персийски и др. По-късно, когато в Русия били създадени няколко нови културни породи, като орлово-рисистата, орлово-ростопчинската, а в по-ново време, след внасянето на чистокръвния английски кон, старият донски кон е претърпял коренно изменение.
В края на 18 и началото на 19 век върху донската порода започнала да влияе значително чистокръвната английска порода. |
Първоначално конете от донската порода се отглеждали при табунни условия. Това спомогнало да се закрепят в тях много ценни качества - невзискателност, издръжливост и висока жизненост, - качества, необходими за ездовия тип коне от онова време. Недостатъците на стария донски кон, като саблевидност на задните крайници и по-голямата свлеченост на крупата, по-късно били коригирани с чистокръвната порода.
Първите приплоди, получени от кръстосването на местния донски кон с чистокръвния, не дали добри резултати. Макар и да са получили известно облагородяване на телесните форми, тези коне били непригодни за табунно отглеждане. Това наложило да се премине към културно-табунен начин на отглеждане. |
За кратък период от време недостатъците в екстериора на стария донски кон изчезнали. При това донските коне от новия тип са притежавали по-голяма бързина и работоспособност. Макар кръстосването да е дало добри резултати, до гражданската война то не е имало планомен характер и обхванало съвсем малък брой животни. По време на Революцията голям брой донски коне били унищожени, но още в първите дни след нея за нуждите на армията били изградени няколко конезавода и с тях била положена основата на новодонската и будьоновската порода.
Екстериорът на донския кон се отличава с характерните за ездовите породи черти - главата е средно голяма, нормална, с прав профил на лицевите и челните кости. Срещат се животни, в които е напластено все още голямо количество кръв от местната донска порода, поради което профилът на лицевите кости е изпъкнал. Шията е серно дълга, права, холката - сравнително ниска. Гърбът и поясницата са прави, крупата е широка и наклонена. Лопатката е относително по-къса и по-косо поставена, което се отразява върху големината на крачката. Гръдният кош е добре развит.
Екстериорът на донския кон се отличава с характерните за ездовите породи черти - главата е средно голяма, нормална, с прав профил на лицевите и челните кости. Срещат се животни, в които е напластено все още голямо количество кръв от местната донска порода, поради което профилът на лицевите кости е изпъкнал. Шията е серно дълга, права, холката - сравнително ниска. Гърбът и поясницата са прави, крупата е широка и наклонена. Лопатката е относително по-къса и по-косо поставена, което се отразява върху големината на крачката. Гръдният кош е добре развит.
Донската порода е приспособена към културно-табунни условия на отглеждане. Това спомага да се оформят животни със здрава конституция, невзискателни към условията на съществуване.
Сега в породата са се оформили три типа коне: източен, масивен и ездови. Източният тип има качествата на конете от източен произход, взели участие при създаването на първия тип от породата. Конете от масивния тип се отличават със здрава конституция, широк и дълбок гръден кош и добра работоспособност. Те се използват с успех за селскостопанска работа и за езда. В ездовия тип преобладават качествата на чистокръвната английска порода. Най-известни утвърдени линии са тези на жребците Дневник, Сатурн, Боян и др. |
Линията на жребеца Сатурн води началото си от 1945 г. Сатурн се е отличавал с изключителни екстериорни качества, прекрасна суха глава, красива дълга шия, широк и дълбок гръден кош и сухи крайници. Той е притежавал отлична работоспособност. Тези качества жребецът е предал твърдо на потомството си.
Линията на жребеца Боян се характеризира със среден ръст - 156 см. Макар и по-малоръстни, конете се отличават с хармонично телосложение и добра работоспособност. Това е една прогресивно развиваща се линия.
Донската порода е подобрителка на казахската, киргизката, забайкалската и други породи, ценна с това, че получените приплоди от 1-во поколение имат висок ръст, по-големи размери на гръдния кош и добре развита костна система. Наред с това приплодите запазват качествата, необходими за табунно отглеждане.
Сега донската порода се използва масово за подобряване качествата на конете в редица републики на СССР.
Средни телесни измерения на породата:
-височина при холката - жребци (160,0 см.); кобили (156,0 см.);
-обхват на гърдите - жребци (181,7 см.); кобили (186,5 см.);
-обхват на свирката - жребци (20,6 см.); кобили (19, 3 см.);
Линията на жребеца Боян се характеризира със среден ръст - 156 см. Макар и по-малоръстни, конете се отличават с хармонично телосложение и добра работоспособност. Това е една прогресивно развиваща се линия.
Донската порода е подобрителка на казахската, киргизката, забайкалската и други породи, ценна с това, че получените приплоди от 1-во поколение имат висок ръст, по-големи размери на гръдния кош и добре развита костна система. Наред с това приплодите запазват качествата, необходими за табунно отглеждане.
Сега донската порода се използва масово за подобряване качествата на конете в редица републики на СССР.
Средни телесни измерения на породата:
-височина при холката - жребци (160,0 см.); кобили (156,0 см.);
-обхват на гърдите - жребци (181,7 см.); кобили (186,5 см.);
-обхват на свирката - жребци (20,6 см.); кобили (19, 3 см.);